11.08.2019 г., 7:47 ч.

Децата ми 

  Поезия
737 10 14
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими.
Летят с душата ми като перце!
"Обречените" са ми най-любими –
начупен пъзел в моето сърце.
И всяко от децата ми – хвърчило!
Бездомно сякаш, а си има свят.
Звездите на небето приютило,
излято в стих, от чувствата изпят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
  776  23 
Предложения
: ??:??