ИнаКалина
528 11547
11 ago 2019, 7:47

Децата ми 

  Poesía
690 10 14

Понякога съм твърде пеперуден.

Понякога съм повече зъбат.

В неземна приказка! Дори прокуден,

мастилото е кръвния ми брат!

 

Пресичат граници и дишат рими.

Летят с душата ми като перце!

"Обречените" са ми най-любими –

начупен пъзел в моето сърце.

 

И всяко от децата ми – хвърчило!

Бездомно сякаш, а си има свят.

Звездите на небето приютило,

излято в стих, от чувствата изпят!

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Моите мастилени деца
mislitel (Георги Каменов) mislitel
Poesía » Otra
Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
  727  8  23 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Цветенце!
  • И за твоите думи благодаря, Светле!
  • Отново прекрасни редове...
  • Благодаря, Кате!
  • Поздравявам отново "виновника" като пише така докосващо и това се случва. Благодаря - Nostalgia, Хари, Мая, Ники, Данида!
  • Много истинско Краси, много...
    Какви родители сме само - на деца хвърковати
  • Поздрави!
  • Харесах!
  • Благодаря, Вили. Да ти е хубаво!
  • Много, много хубаво! Браво!!!☺
  • Гош, благодаря, че прие положително изненадата! Образът "Мастилени деца" драсна нещо отвътре в мен и така... Благодаря на всички за въодушевлението и хубавите думи. Харесвам свързаните произведения.
  • Станала е духовната спойка...
  • Прекрасно е, Краси! Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??