ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2634
11 февр. 2021 г., 11:19

Десетата муза 

  Поэзия » Гражданская
300 0 2

Неповторима сцена е нощта

с мастилено – лилавите завеси!

Леглото – ложа е,

а зрител съм самата аз

на поредната разсънена пиеса.

Класика в жанра!

Музи, различни

като звезден прах се изсипват.

Калиопа с нейните  рими епични,

Ерато, поостаряла, с любов ме обсипва.

Часовете, оплетени в неспящи мисли

не бързат и флиртуват с тях.

Нощта жонглира с чувствата ми.

А сънят? С кого изневери ми пак?

В монолог безкраен, повтаряем,

разнищвам минало и настояще.

И оптимизъм взех на заем

за всеки ден от бъдещето наше.

Зазорява! Порив поетичен, жив….

Една след друга музите отлитат.

След тях се ражда в тишината стих.

Те, и деветте, без сън ме пак орисаха.                                                    

А утрото – красива бяла птица,

ми шепне във просъница…

Непоправима си!

Десетата ти муза е… безсъница.

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Довереница (Дочка Василева), знаете ли колко сте права? Понякога рисувам, имам и други любими занимания, за които е нужна муза, но десетата....тя е специална, плодотворна и безотказна Не случайно и посветих стих. Благодаря и за Вашия!
  • От много музи- никаква файда.
    (Кат бабите и хилавото дете)
    Докато спорят на коя и е реда
    съвсем ще се объркат редовете.
    Но виж десета муза е бетон
    (и аз я уважавам извънмерно)
    Тя винаги с готовност дава тон
    и винаги дежури извънредно.
Предложения
: ??:??