Десетата муза

11.02.2021 г., 11:19 ч.

Поезия » Гражданска

301 0 2

Неповторима сцена е нощта

с мастилено – лилавите завеси!

Леглото – ложа е,

а зрител съм самата аз

на поредната разсънена пиеса.

Класика в жанра!

Музи, различни

като звезден прах се изсипват.

Калиопа с нейните рими епични,

Ерато, поостаряла, с любов ме обсипва.

Часовете, оплетени в неспящи мисли

не бързат и флиртуват с тях.

Нощта жонглира с чувствата ми.

А сънят? С кого изневери ми пак?

В монолог безкраен, повтаряем,

разнищвам минало и настояще.

И оптимизъм взех на заем

за всеки ден от бъдещето наше.

Зазорява! Порив поетичен, жив….

Една след друга музите отлитат.

След тях се ражда в тишината стих.

Те, и деветте, без сън ме пак орисаха.

А утрото – красива бяла птица,

ми шепне във просъница…

Непоправима си!

Десетата ти муза е… безсъница.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2021-02-12T13:34:36+02:00

Довереница (Дочка Василева), знаете ли колко сте права? Понякога рисувам, имам и други любими занимания, за които е нужна муза, но десетата....тя е специална, плодотворна и безотказна Не случайно и посветих стих. Благодаря и за Вашия!
Довереница (Дочка Василева)

2021-02-12T02:48:37+02:00

От много музи- никаква файда.
(Кат бабите и хилавото дете)
Докато спорят на коя и е реда
съвсем ще се объркат редовете.
Но виж десета муза е бетон
(и аз я уважавам извънмерно)
Тя винаги с готовност дава тон
и винаги дежури извънредно.