Роби (Роберт)
511 3486
13 авг. 2019 г., 08:40  

До следващото лято 

  Поэзия
668 10 9

И сякаш  вятърът - пастир безумен,

подгонил облаците като стадо,

опровергава нечии спорни думи,

че чувствата остават вечно млади…

 

Разкъсани,  копнежите ми плуват -

глухарчета, със парашути  същи...

А вятърът платната им издува

и ги отнася надалеч от вкъщи!...

 

Във мен остават стъбълцата само -

оголени и тънки - бедни,  жалки...

Нима съм жертва на самоизмама?...

А исках малко, исках толкоз малко!...

 

Дали във следващото синьо лято

глухарчетата в мене ще опазя?...

Ще моля този шегобиец вятър:

„Поспри!...Душата ми без тях ще страда!”

 

Да утоля изгарящата  жажда

да чувствам, да се радвам, че живея!...

Надежди нови в мене да се раждат,

копнежите да сбъдна да успея!...

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??