И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват -
глухарчета, със парашути същи...
А вятърът платната им издува
и ги отнася надалеч от вкъщи!...
Във мен остават стъбълцата само -
оголени и тънки - бедни, жалки...
Нима съм жертва на самоизмама?...
А исках малко, исках толкоз малко!... ...