13.08.2019 г., 8:40 ч.  

До следващото лято 

  Поезия
738 10 9
И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват -
глухарчета, със парашути същи...
А вятърът платната им издува
и ги отнася надалеч от вкъщи!...
Във мен остават стъбълцата само -
оголени и тънки - бедни, жалки...
Нима съм жертва на самоизмама?...
А исках малко, исках толкоз малко!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
: ??:??