Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
4 дек. 2016 г., 21:58  

Дом 

  Поэзия » Любовная
927 3 5

 

Снегът – едничкото дете 
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.

И вече четвърт час седи
връз моравите керемиди.
Гримира падащи звезди
под дългия си плащ, невидим.

Но който е осъмвал сам,
не вярва в басни и идеи.
По празнотата в мене, знам,
че мога и да надживея...

...смъртта, безмълвния погром
на чувствата. И неизбежно
накрая да ми стане дом
спестената от тебе нежност.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??