4.12.2016 г., 21:58 ч.  

Дом 

  Поезия » Любовна
1076 3 5
Снегът – едничкото дете
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.
И вече четвърт час седи
връз моравите керемиди.
Гримира падащи звезди
под дългия си плащ, невидим.
Но който е осъмвал сам,
не вярва в басни и идеи.
По празнотата в мене, знам,
че мога и да надживея... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??