Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
4 dic 2016, 21:58  

Дом 

  Poesía » De amor
951 3 5

 

Снегът – едничкото дете 
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.

И вече четвърт час седи
връз моравите керемиди.
Гримира падащи звезди
под дългия си плащ, невидим.

Но който е осъмвал сам,
не вярва в басни и идеи.
По празнотата в мене, знам,
че мога и да надживея...

...смъртта, безмълвния погром
на чувствата. И неизбежно
накрая да ми стане дом
спестената от тебе нежност.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??