7 апр. 2019 г., 11:09

Дори ... Дано... 

  Поэзия
5.0 / 4
495 0 1
Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача,
прегърнала щастливата си сянка.
Въжето ще обикна и палача,
превърнала се в тиха пепелянка.
Ще сторя незапомнени вълшебства.
Ще стана най-красивото момиче.
Вода ще донеса от мойто детство.
Дано поне за миг ме заобичаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »