Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача,
прегърнала щастливата си сянка.
Въжето ще обикна и палача,
превърнала се в тиха пепелянка.
Ще сторя незапомнени вълшебства.
Ще стана най-красивото момиче.
Вода ще донеса от мойто детство.
Дано поне за миг ме заобичаш!