Мойте бели нощи за тебе са изгубени...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота,
дръгна само с молив безплодно по листа.
Разчесвам бледи рими, недоносени мераци;
очите си изгледах от взиране за знаци,
които да доказват гениалност на поет.
С усилие израждам пореден слаб куплет...
Тъй, в низходяща крива, загърбил женски ласки,
подклаждам и угасям графомански страсти. ...