28.02.2015 г., 18:19 ч.

Дори поетите усещат с Известно закъснение 

  Поезия » Хумористична
5.0 (9)
1668 1 28
Мойте бели нощи за тебе са изгубени...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота,
дръгна само с молив безплодно по листа.
Разчесвам бледи рими, недоносени мераци;
очите си изгледах от взиране за знаци,
които да доказват гениалност на поет.
С усилие израждам пореден слаб куплет...
Тъй, в низходяща крива, загърбил женски ласки,
подклаждам и угасям графомански страсти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Предложения
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
  • ... ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондова Но духом аз ще бъда ...

Още произведения »