Вечерта над бетонния перваз
замрежва моя прозорец.
В стъклото гледам себе си аз
с притихваща в душата умора.
Що за вечер е таз дрезгавина?
Не знам. Само фарове ярки
на снопове лизват едва
улични сенки измамни...
Кои ли са те? Откъде са?
Защо мигновено изчезват?
Познавам ли се с тях или не,
или са спомени несрещани? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.