16.02.2017 г., 21:58 ч.

Дрезгавина 

  Поезия » Друга
372 0 0
Вечерта над бетонния перваз
замрежва моя прозорец.
В стъклото гледам себе си аз
с притихваща в душата умора.
Що за вечер е таз дрезгавина?
Не знам. Само фарове ярки
на снопове лизват едва
улични сенки измамни...
Кои ли са те? Откъде са?
Защо мигновено изчезват?
Познавам ли се с тях или не,
или са спомени несрещани? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
: ??:??