valiordanov (Валентин Йорданов)
1833 1474
25 янв. 2007 г., 01:08

ДЪЖД 

  Поэзия
4.3 (4)
823 0 7
Изплака се до истина дъждът.
Клавишите просвирваха минорно,
а тялото-оставена следа,
се гърчеше горчиво и бездомно.
Подлъганата пръст се съюзи
с намръщените облаци в небето-
за първи път с дъжда изневери
на своето прекрасно бяло цвете.
А локвите тактуваха греха
под палката на вятър-диригент.
Студено бе.На слънцето смехът
се криеше от другите и мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • jenajena (Розалия ЕЛ) На брега на Вселената
    На брега на Вселената
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) А я пьяна...
    Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • stivi797 (Стефан Янев) Дорога 1985
    Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Попрыгун
    Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »