valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
25.01.2007 г., 1:08 ч.

ДЪЖД 

  Поезия
733 0 7

Изплака се до истина дъждът.

Клавишите просвирваха минорно,

а тялото-оставена следа,

се гърчеше горчиво и бездомно.

 

Подлъганата пръст се съюзи

с намръщените облаци в небето-

за първи път с дъжда изневери

на своето прекрасно бяло цвете.

 

А локвите тактуваха греха

 под палката на вятър-диригент.

Студено бе.На слънцето смехът

се криеше от другите и мен.

 

Концертът беше твърде прозаичен,

капчуците прецеждаха водата

със думите: „Обича ме!Не ме обича!”

и миеха в очите ми тъгата.

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??