25 ene 2007, 1:08

ДЪЖД 

  Poesía
732 0 7

Изплака се до истина дъждът.

Клавишите просвирваха минорно,

а тялото-оставена следа,

се гърчеше горчиво и бездомно.

 

Подлъганата пръст се съюзи

с намръщените облаци в небето-

за първи път с дъжда изневери

на своето прекрасно бяло цвете.

 

А локвите тактуваха греха

 под палката на вятър-диригент.

Студено бе.На слънцето смехът

се криеше от другите и мен.

 

Концертът беше твърде прозаичен,

капчуците прецеждаха водата

със думите: „Обича ме!Не ме обича!”

и миеха в очите ми тъгата.

 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??