10 сент. 2012 г., 12:20

Един ден с морето 

  Поэзия » Другая
1016 0 19

Отново сме с морето на брега.

То - влюбено неистово в скалите,

а аз - понесла древната тъга

на чайките, кръжащи над вълните.

 

Докосваме се в мимолетен танц,

с привкус на миди, сол и водорасли

в един невероятно стар каданс -

пленително коварен. И опасен.

 

Ще се удавят в него сто звезди.

Последната до мене ще доплува.

Ще татуира в пясъка следи,

с които приливът ще се целува.

 

Ще се роди след бурята дъга.

Дали под нея мога да премина?

 

Сбогувам се с морето и брега,

допряла до ухото раковина...

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??