Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
10.09.2012 г., 12:20 ч.

Един ден с морето 

  Поезия » Друга
1042 0 19

Отново сме с морето на брега.

То - влюбено неистово в скалите,

а аз - понесла древната тъга

на чайките, кръжащи над вълните.

 

Докосваме се в мимолетен танц,

с привкус на миди, сол и водорасли

в един невероятно стар каданс -

пленително коварен. И опасен.

 

Ще се удавят в него сто звезди.

Последната до мене ще доплува.

Ще татуира в пясъка следи,

с които приливът ще се целува.

 

Ще се роди след бурята дъга.

Дали под нея мога да премина?

 

Сбогувам се с морето и брега,

допряла до ухото раковина...

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??