Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.
Докосваме се в мимолетен танц,
с привкус на миди, сол и водорасли
в един невероятно стар каданс -
пленително коварен. И опасен.
Ще се удавят в него сто звезди.
Последната до мене ще доплува.
Ще татуира в пясъка следи,
с които приливът ще се целува. ...