27 авг. 2007 г., 11:23

Единствена брънка 

  Поэзия
473 0 2
Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!

Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!

Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??