Единствена брънка

27 ago 2007, 11:23

Poesía

472 0 2

Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!

Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!

Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2007-08-27T12:32:35+03:00

Браво!Това звучи далеч по оптимистично!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-27T12:17:58+03:00

Понякога една капка е живото спасяваща, чудесна е идеята ти, нищо не ти убягва.С обич.