Единствена брънка

27.08.2007 г., 11:23 ч.

Поезия

471 0 2

Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!

Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!

Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2007-08-27T12:32:35+03:00

Браво!Това звучи далеч по оптимистично!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-27T12:17:58+03:00

Понякога една капка е живото спасяваща, чудесна е идеята ти, нищо не ти убягва.С обич.