Едно име

30 окт. 2013 г., 20:18

Поэзия » Любовная

474 0 2

Млечният път - наша вечна люлка

и път, по който всички ний вървиме,

и звезди, с които си говоря мълком

нощем, с шепота на твоето име.

Гледай я - казват - буквар са ù очите,

прочетеш ли в тях "Обичам те",

доведи я ти при нас, звездите,

нищо ли не пише - Луната питай!

Гледам, но очите ù са затворени за мен

сега, нито ги виждам, нито ги прочитам,

а тази пребледняла от студа Луна -

какво ли да я питам?

Душата ми безсънна сред звездите

тихичко нашепва едно вселенско име...