valqka (Валентин Василев)
515 2126
30.10.2013 г., 20:18 ч.

Едно име 

  Поезия » Любовна
467 0 2

 

 

 

          Млечният път - наша вечна люлка

          и път, по който всички ний вървиме,   

          и звезди, с които си говоря мълком

          нощем, с шепота на твоето име.

 

          Гледай я - казват - буквар са ù очите,

          прочетеш ли в тях "Обичам те",

          доведи я ти при нас, звездите,

          нищо ли не пише - Луната питай!

      

          Гледам, но очите ù са затворени за мен

          сега, нито ги виждам, нито ги прочитам,

          а тази пребледняла  от студа Луна -

                                           какво ли да я питам?

 

          Душата ми безсънна сред звездите

          тихичко нашепва едно вселенско име...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??