valqka (Валентин Василев)
515 2124
30 oct 2013, 20:18

Едно име 

  Poesía » De amor
472 0 2

 

 

 

          Млечният път - наша вечна люлка

          и път, по който всички ний вървиме,   

          и звезди, с които си говоря мълком

          нощем, с шепота на твоето име.

 

          Гледай я - казват - буквар са ù очите,

          прочетеш ли в тях "Обичам те",

          доведи я ти при нас, звездите,

          нищо ли не пише - Луната питай!

      

          Гледам, но очите ù са затворени за мен

          сега, нито ги виждам, нито ги прочитам,

          а тази пребледняла  от студа Луна -

                                           какво ли да я питам?

 

          Душата ми безсънна сред звездите

          тихичко нашепва едно вселенско име...

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??