6 апр. 2007 г., 16:09
Есенна картина
Листата падат - мечта след мечта,
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.
Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.
Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.
Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.
Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.
© Милена Йорданова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Спомени,спомени...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
