6.04.2007 г., 16:09 ч.

Есенна картина 

  Поезия
1398 0 1
Листата падат - мечта след мечта,
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.

Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.

Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Спомени,спомени...
Предложения
: ??:??