6 abr 2007, 16:09

Есенна картина 

  Poesía
1401 0 1
Листата падат - мечта след мечта,
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.

Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.

Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Спомени,спомени...
Propuestas
: ??:??