30 авг. 2010 г., 09:36

Ездачът на комети 

  Поэзия » Другая
866 0 15

Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта
очите са впити.
И тлеещи в страх.
Мечтите ги няма.
Отричаме себе си.
По навик обичаме
или само в замяна.
Пропити от грях.

А ти си центърът
на моята вселена,
неземна и далечна,
неизброими светове
събрала в шепите...
и едно самò сърце.
Вечността не чака.
Какво е, кажи ми,
да яздиш кометите?

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??