30 ago 2010, 9:36

Ездачът на комети 

  Poesía » Otra
870 0 15

Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта
очите са впити.
И тлеещи в страх.
Мечтите ги няма.
Отричаме себе си.
По навик обичаме
или само в замяна.
Пропити от грях.

А ти си центърът
на моята вселена,
неземна и далечна,
неизброими светове
събрала в шепите...
и едно самò сърце.
Вечността не чака.
Какво е, кажи ми,
да яздиш кометите?

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??