Aug 30, 2010, 9:36 AM
Ездачът на комети
Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта
очите са впити.
И тлеещи в страх.
Мечтите ги няма.
Отричаме себе си.
По навик обичаме
или само в замяна.
Пропити от грях.
А ти си центърът
на моята вселена,
неземна и далечна,
неизброими светове
събрала в шепите...
и едно самò сърце.
Вечността не чака.
Какво е, кажи ми,
да яздиш кометите?
© Александър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Неподправен-както винаги!Ти можеш-ВЯРВАМ В ТЕБ!!!Върховете на Поезията те зовът!
-
... Огнено родео!
-
Подмокрих се ^_^
-
Вероятно е любов...
Хубав стих си написал, Александър!
Талантлив си! -
Не всеки го може!Написано със замах!Поздрав!
-
Интересен финал
Сигурно но е интересно, но самотно занимание -
Истинско,прекрасно!Поздрав!
-
Екстремно усещане
Поздрав! -
Поздравления! Много истина, много живот!
-
"По навик обичаме
или само в замяна.
Пропити от грях."
Наистина прекрасен стих! -
prodaljawai wse taka, Sa6e!
-
Смело ездачо на комети...смело лети....не спирай запалвай звезди!!!Поздрав Саше!!!
-
Звучи прекрасно!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления, Младенецо!
Невероятен стих.
Здравей !!!