14 окт. 2006 г., 11:26  

Фантазия 

  Поэзия
667 0 5

24.06.1984г.

Проблясват милион звездички –

рояк слънца

в космическата шир.

Намигат тайнствено,

подобно на очички,

забравени...

Блещукат си във мир.

 

А може би, безкрая е изпълнен

с безброй неподозирани неща?

А може би и там блести сред мрака,

земя със отразена светлина?

 

И може би, на нея има хора.

И може би, се борят те, безспир.

А може би, пустиня съхранява,

останките от термоядрен пир.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??