24.06.1984г.
Проблясват милион звездички –
рояк слънца
в космическата шир.
Намигат тайнствено,
подобно на очички,
забравени...
Блещукат си във мир.
А може би, безкрая е изпълнен
с безброй неподозирани неща?
А може би и там блести сред мрака,
земя със отразена светлина?
И може би, на нея има хора.
И може би, се борят те, безспир.
А може би, пустиня съхранява,
останките от термоядрен пир.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados