14.10.2006 г., 11:26 ч.  

Фантазия 

  Поезия
675 0 5

24.06.1984г.

Проблясват милион звездички –

рояк слънца

в космическата шир.

Намигат тайнствено,

подобно на очички,

забравени...

Блещукат си във мир.

 

А може би, безкрая е изпълнен

с безброй неподозирани неща?

А може би и там блести сред мрака,

земя със отразена светлина?

 

И може би, на нея има хора.

И може би, се борят те, безспир.

А може би, пустиня съхранява,

останките от термоядрен пир.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??