Фолклорът плаче

katkatkat (Катя)
155 1149

12 нояб. 2008 г., 06:35

Поэзия

551 0 2

Фолклорът плаче...
гневът настръхва.
Егото запушва уши.

Знам, знам, че
светът не рухва
и лавата застинала спи.

Фолклорът ме оплаква,
почти толкова добре,
колкото самосъжалението.

Опитва... Нещо изригва,
бързо, за да умре.
Днес е погребението.

Пак ще се изрови,
пак ще ме пребори,
пак ще ме затвори.

Аз съм най-верният си пророк.
И познавам всеки порок,
от който изтъкал ме е Бог...

Фолклорът плаче.
Някъде там съм.
Пея и аз.

Душата към себе си крачи.
Някъде там съм.
Млъквам и аз.

Нещото застина,
самоуби ли се или бе жертва.
Гневът се приглади.

Нова его-картина.
Етикет й се лепва:
очаквай изненади.

Докато стана фолклор,
докато изгоря в лавата,
докато се слея с нищото.