katkatkat (Катя)
155 1149
12.11.2008 г., 6:35 ч.

Фолклорът плаче 

  Поезия
556 0 2

Фолклорът плаче...
гневът настръхва.
Егото запушва уши.

 

Знам, знам, че
светът не рухва
и лавата застинала спи.

 

Фолклорът ме оплаква,
почти толкова добре,
колкото самосъжалението.

 

Опитва... Нещо изригва,
бързо, за да умре.
Днес е погребението.

 


Пак ще се изрови,
пак ще ме пребори,
пак ще ме затвори.

 

Аз съм най-верният си пророк.
И познавам всеки порок,
от който изтъкал ме е Бог...

 

Фолклорът плаче.
Някъде там съм.
Пея и аз.

 

Душата към себе си крачи.
Някъде там съм.
Млъквам и аз.

 

Нещото застина,
самоуби ли се или бе жертва.
Гневът се приглади.

 

Нова его-картина.
Етикет й се лепва:
очаквай изненади.

 

Докато стана фолклор,
докато изгоря в лавата,
докато се слея с нищото.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??