katkatkat (Катя)
155 1149
12 nov 2008, 6:35

Фолклорът плаче 

  Poesía
555 0 2

Фолклорът плаче...
гневът настръхва.
Егото запушва уши.

 

Знам, знам, че
светът не рухва
и лавата застинала спи.

 

Фолклорът ме оплаква,
почти толкова добре,
колкото самосъжалението.

 

Опитва... Нещо изригва,
бързо, за да умре.
Днес е погребението.

 


Пак ще се изрови,
пак ще ме пребори,
пак ще ме затвори.

 

Аз съм най-верният си пророк.
И познавам всеки порок,
от който изтъкал ме е Бог...

 

Фолклорът плаче.
Някъде там съм.
Пея и аз.

 

Душата към себе си крачи.
Някъде там съм.
Млъквам и аз.

 

Нещото застина,
самоуби ли се или бе жертва.
Гневът се приглади.

 

Нова его-картина.
Етикет й се лепва:
очаквай изненади.

 

Докато стана фолклор,
докато изгоря в лавата,
докато се слея с нищото.

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??