17 дек. 2008 г., 08:16

Голгота 

  Поэзия
405 0 2

            ГОЛГОТА

 

 

С целувка Юда ме предаде.

Той знаеше - не съм Христос.

И общи бяха нашите идеали,

останах в дома му гост.

 

 

Бавно тръгнах към Голгота,

приведен под житейски кръст.

Препъвах се отблъснат, потен –

в пустееща, горяща пръст.

 

 

Но ето ме – останал жив.

Вървя от обида прободен.

Защо оставам милостив?

 

                  … Предаден, но свободен.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мимо този стих който Петя е написала ми е любим!Надявам се да ти хареса и да го използваш по-често!Той дава много сила!Стиха е много добър!Браво!
  • Хубав стих!

    Когато си на дъното на пъкъла
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи
    Сам слънце си създай и от лъчите
    Създай си стълба и по нея се качи
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени
    От всички свои пътища премазани
    Нов път си направи и сам тръгни
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш
    (Дамян Дамянов)
Предложения
: ??:??