Голгота

17 dic 2008, 8:16

Poesía

406 0 2

ГОЛГОТА

С целувка Юда ме предаде.

Той знаеше - не съм Христос.

И общи бяха нашите идеали,

останах в дома му гост.

Бавно тръгнах към Голгота,

приведен под житейски кръст.

Препъвах се отблъснат, потен –

в пустееща, горяща пръст.

Но ето ме – останал жив.

Вървя от обида прободен.

Защо оставам милостив?

… Предаден, но свободен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sunshine_93 (Мила)

2008-12-17T17:50:26+02:00

Мимо този стих който Петя е написала ми е любим!Надявам се да ти хареса и да го използваш по-често!Той дава много сила!Стиха е много добър!Браво!
azura_luna (Петя Стефанова)

2008-12-17T08:59:58+02:00

Хубав стих!

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
(Дамян Дамянов)