Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя.
Късметче! – каза то и пак въздъхна.
Вдигна си глава и бялата му шапка
грейна окъпана в утрина роса.
Кокичето танцува и на глас брои:
едно, две , три : „ Мигличке, калинка
ми прати“ ! – Тя да ми е дружка и
двете със сърце да нарисуваме звънче. ...