Горска веселба през пролетта

9.04.2021 г., 8:32 ч.

Поезия

736 0 1

Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя.
Късметче! – каза то и пак въздъхна.
Вдигна си глава и бялата му шапка
грейна окъпана в утрина роса.
Кокичето танцува и на глас брои:
едно, две , три : „ Мигличке, калинка
ми прати“ ! – Тя да ми е дружка и
двете със сърце да нарисуваме звънче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Горска пролет »

25 място

Предложения

Скедеса сестрата на Спартак
Признание

Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
Писмо до нея

Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...
Пред пещерата

Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »