Кокичето отвори си очички и миглите

му свиха си гнездо в сърцето сред

въздишки в очакване на пролетта.

Едничка мигла падна върху розовите

му страни – откъсна се и полетя.

Късметче! – каза то и пак въздъхна.

Вдигна си глава и бялата му шапка

грейна окъпана в утрина роса.

Кокичето танцува и на глас брои:

едно, две , три : „ Мигличке, калинка

ми прати“ ! – Тя да ми е дружка и

двете със сърце да нарисуваме звънче.

После чу се ехо от свирня на полския

щурец, който свири по традиция

в гъстата гора.

Лястовичка бяла, като

облаче кръжи в синьото небе и по

жиците нарежда нотите от песента -

песента на пролетта.

Пеят жабите във водата, със силен глас:

„Кря, Кря – пролет е дошла“!

А пък най – отпред, зайчето се

престраши и грабна микрофона-

обяви участниците в купона.

Таралежът убоде му пета и зайчето

усили песента.

Кой ще каже, що е то?

Отговорът не му мислете,

а бързо отгатнете:

(Горска весебла през пролетта )