knqza (Даниел Стоянов)
162 145
23 сент. 2008 г., 08:24

Хирошима 

  Поэзия
1349 0 5
Сърцето ми е черен облак,
пейзаж след бомбата над Хирошима,
а любовта загуби своя облик,
погълната от ядрената зима.

В отломките проблясват още
усмивките на стари дати,
до късно те остават нощем,
а утрото донася куп обрати.

И лутам се в това безвремие,
разяждащо до смърт душата.
Не стигам крайното решение,
не стигам с поглед и луната.

Сърцето ми е черен облак,
дълбоко в него болка тлее,
загубих ведрия си облик,
в лицето мръсен вятър вее.

В руините надежда всяка
оставих аз, като във ада,
крещях и свих по друга пряка,
за малка глътчица пощада.


© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??