23.09.2008 г., 8:24 ч.
Хирошима
Сърцето ми е черен облак,
пейзаж след бомбата над Хирошима,
а любовта загуби своя облик,
погълната от ядрената зима.
В отломките проблясват още
усмивките на стари дати,
до късно те остават нощем,
а утрото донася куп обрати.
И лутам се в това безвремие,
разяждащо до смърт душата.
Не стигам крайното решение,
не стигам с поглед и луната.
Сърцето ми е черен облак,
дълбоко в него болка тлее,
загубих ведрия си облик,
в лицето мръсен вятър вее.
В руините надежда всяка
оставих аз, като във ада,
крещях и свих по друга пряка,
за малка глътчица пощада.
пейзаж след бомбата над Хирошима,
а любовта загуби своя облик,
погълната от ядрената зима.
В отломките проблясват още
усмивките на стари дати,
до късно те остават нощем,
а утрото донася куп обрати.
И лутам се в това безвремие,
разяждащо до смърт душата.
Не стигам крайното решение,
не стигам с поглед и луната.
Сърцето ми е черен облак,
дълбоко в него болка тлее,
загубих ведрия си облик,
в лицето мръсен вятър вее.
В руините надежда всяка
оставих аз, като във ада,
крещях и свих по друга пряка,
за малка глътчица пощада.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятно стихотворение-рисуващо и реалистично!
-
Изящни рими, добър ритъм, интересни образи. Щапка ти свалям за стиха.
Поздрави! -
Страшно много ми хареса стиха ти, Даниел.
Поздрави. -
Само не позволявай сърцето да мутира или да закърнее от ядрената зима! Поздрав!
-
Прекрасен стих!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
