23 sept 2008, 8:24
Хирошима
Сърцето ми е черен облак,
пейзаж след бомбата над Хирошима,
а любовта загуби своя облик,
погълната от ядрената зима.
В отломките проблясват още
усмивките на стари дати,
до късно те остават нощем,
а утрото донася куп обрати.
И лутам се в това безвремие,
разяждащо до смърт душата.
Не стигам крайното решение,
не стигам с поглед и луната.
Сърцето ми е черен облак,
дълбоко в него болка тлее,
загубих ведрия си облик,
в лицето мръсен вятър вее.
В руините надежда всяка
оставих аз, като във ада,
крещях и свих по друга пряка,
за малка глътчица пощада.
пейзаж след бомбата над Хирошима,
а любовта загуби своя облик,
погълната от ядрената зима.
В отломките проблясват още
усмивките на стари дати,
до късно те остават нощем,
а утрото донася куп обрати.
И лутам се в това безвремие,
разяждащо до смърт душата.
Не стигам крайното решение,
не стигам с поглед и луната.
Сърцето ми е черен облак,
дълбоко в него болка тлее,
загубих ведрия си облик,
в лицето мръсен вятър вее.
В руините надежда всяка
оставих аз, като във ада,
крещях и свих по друга пряка,
за малка глътчица пощада.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Невероятно стихотворение-рисуващо и реалистично!
-
Изящни рими, добър ритъм, интересни образи. Щапка ти свалям за стиха.
Поздрави! -
Страшно много ми хареса стиха ти, Даниел.
Поздрави. -
Само не позволявай сърцето да мутира или да закърнее от ядрената зима! Поздрав!
-
Прекрасен стих!Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
