3 нояб. 2016 г., 21:43
В тъмнината със шепа коняк,
над стих размишлявам нестроен,
а отвън във лунния мрак,
тропа дъжд, мълчалив и пороен.
Сърцето ми е мъртво, но тупти,
със ритъма на късна есен,
животът бърза, и слухти,
да чуе пак онази песен...
https://www.youtube.com/watch?v=vq2wZyi4vBE
И я чува вечерта отново,
все тъй свежа и незабравима, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация