В тъмнината със шепа коняк,
над стих размишлявам нестроен,
а отвън във лунния мрак,
тропа дъжд, мълчалив и пороен.
　
Сърцето ми е мъртво, но тупти,
със ритъма на късна есен,
животът бърза, и слухти,
да чуе пак онази песен...
https://www.youtube.com/watch?v=vq2wZyi4vBE
И я чува вечерта отново,
все тъй свежа и незабравима, ...