30 мая 2009 г., 08:13

Иконостас за върколаци 

  Поэзия » Другая
630 0 12

Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.

Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.

Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.

Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.

Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!

И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??